Термините „речников превод” и „контекстуален превод” са анатомични за някои от значенията си.

Речниковият или гнездовия превод бихме могли да определим: 1) най-напред като другоезичен знак на речниковото значение, като другоезична съответка на лексикографираната единица, т.е. като синоним на „речниковата съответка”. Съответките са основното средство за семантизиране на дадена лексикална или фразеологична единица в преводния речник. 2) Със същия термин означаваме понякога и „буквалния превод” (в обикновената реч); при него срещу дума от оригинала стои дума от превода. Ще е по-удобно да кажем, че речников в това му значение ще бъде преводът, в който е използвана речникова съответка.

Въпросът за речниковия превод (в двете му значения) е еднакво важен за лексикографията и преводознанието: за първата – поради голямата отговорност, произтичаща от необходимостта да се синтезират всички минали, настоящи и бъдещи „преводи” на лексикографираната единица в една или няколко съответки – като представителни за всички тези значения с целия им ореол от отсенки, конотации, колорит и т.н., а за втората – във връзка с обратния процес: да се прецени за всеки конкретен случай годността на подадения му речников превод, да се насити той с присъщата за живата реч кръв и да се вземе решение за единствено подходящия еквивалент в контекстуалния превод, което е доста често явление при двойка родствени езици. Но същевременно ще напомни, че тъкмо близостта на езиците (от и на който превеждаме) най-често подвежда преводача.

Така се стига до значенията от контекстуалния превод. 1) За лексикографа това е предимно преводът на илюстративния материал, превод, най-широко казано, на текст, в състава на който е включена лексикографирана единица. 2) По-често контекстуалния превод се взема като понятие, обратно на речников превод във второто му значение. Предпоставка за използването на контекстуален превод е несъответствието между речникова съответка и значението на лексикографираната единица в конкретна речева ситуация, когато при превода на цитата това значение „не се побира в прокрустовото ложе на съответките, установени от съставителите на речниците” (Кваселевич). Тогава преводачът или лексикографът са принудени да търсят други средства – често функционален или динамичен еквивалент, липсващ в речника. Речниковата съответка или се заменя с друга единица или значението й се е „разтворило” в преведения текст. 3) Със същия термин „контекстуален превод” си служат и за т.н. „оказионални замени”, т.е. не за текста като цяло, а за самите съответки, използвани в конкретния контекст вместо речникови съответки. Те могат да бъдат синоними на речниковите съответки, но може да бъдат и средства със съвсем друго значение, което обаче е най-подходящото за конкретния контекст. По отношение на фразеологията в подобни случаи се използват приблизително в същия смисъл и термините „обертонален превод” (Кунин), „оказионален” или „ситуативен превод” (Кунин) или „контекстуални замени” (Рецкер).

Има и редица частни случаи, при които илюстриращата и допълващата функция е особено важна за преводача и лексикографа.