.jpg)
Както вече споменахме, някои автори (Резин и Розенцвайг) поставят знак за равенство между художествен превод и интерпретация. Художественият текст се проявява като жив организъм, който дава различна информация на различните читатели и се намира в обратна връзка с тях. „Колкото повече тълкувания има един текст, толкова по-дълбоко е художественото му значение и по-дълговечен е той” – казва Лотман.
Преводът, както и литературната критика, се отнася към метатекстовете; и преводачът, както и литературния критик и литературоведът, е интерпретатор. Но докато критикът и литературоведът изследовател изхождат от някаква литературна норма, използват някакъв модел за научна интерпретация и излагат своята концепция за автора и неговата творба, използвайки логически категории, преводачът трябва да отиде по-далеч: неговата основна задача е тъкмо отвъд тази граница. „Проникнал вече в един свят, той трябва да го реконструира, да го възстанови със средствата на родния език. Преводачът интерпретира, създавайки, и създава, интерпретирайки” – казва Б. Ничев. Проникването в същността на оригинала и правилната интерпретация загубват значение, ако преводачът не е в състояние да ги изрази, като претвори художественото цяло, ако няма талант, въображение, изобразителност и умение да се превъплъщава, ако не умее да противостои на „хипнозата на оригинала”.
Много автори са склонни да отнасят интерпретацията само към първия етап – анализа: при възприемането и вникването в оригинала, при тълкуването на идеята, на неясните места, намеците, при определяне ролята на образите и детайлите в художественото цяло. Но практиката показва, че интерпретацията обхваща всички стадии на преводаческата работа и всички равнища на текста. Тя съпътства и синтеза – въплътяването на това разбиране в преводния текст. Затова А. Попович изтъква, че опознаването на художественото произведение става стъпаловидно и включва а) описателен, регистриращ етап, когато вниманието е съсредоточено върху основните съставки и организацията им в едно художествено цяло (структура, тема, композиция, стилни особености, звукова и граматическа организация) и б) аналитичен етап, който завършва с моделиране на съдържанието въз основа на преводаческата интерпретация.
Сериозната преводаческа интерпретация почива на основно познаване на цялостния текст, на съотнасянето на характерите и взаимоотношенията с основната идея, на всички компоненти – с художественото цяло. Затова е необходимо творческо въображение, литературна култура и умение се превъплъщаваш, да превърнеш описваната от автора действителност в своя, да я видиш с очите на автора и възпроизведеш така, както я възприемат най-добрите читатели на оригинала. За успешното пресъздаване на много произведения е необходима сериозна предварителна работа, изискваща добросъвестността на учен.
И. Леви съветва младите преводачи специално да се обучават на изкуството да вникват в художествената действителност чрез критически разбори, подробни характеристики на героите, анализ на взаимоотношенията им и пр. За да се развие у младия преводач въображение и умение да разкрива подтекста, Леви предлага да се използват методи, подобни на методите на Станиславски при обучението на актьора.
Художественият превод е комуникативна дейност, която включва редица прагматични моменти, свързани с конкретния адресат и конкретните социокултурни условия на комуникация. Затова в интерпретацията условно могат да се обособят индивидуални и национално обусловени компоненти. Индивидуалните зависят от мирогледа, темперамента, особеностите на мислене, възпитанието, литературния вкус и културата на преводача. Всичко това обуславя различното възприемане и въздействие на една и съща творба върху различни индивиди. Национално обусловените компоненти зависят от взаимоотношението и взаимодействието на двете култури и двата езика. Те са свързани с лингвоестетическите и културни традиции на приемащата страна. Една и съща Шекспирова творба се възприема и пресъздава по един начин от българин, по друг от китаец или испанец.
„Преводът като произведение е художествена репродукция , художествено възпроизвеждане, а като процес – истинско творчество. Като тип изкуство той заема средно положение между изпълнителското изкуство и оригиналното творчество” – казва И. Леви. Затова авторът сравнява изкуството на превода с майсторството на актьора, който преобразува литературния образ, създаден с езикови средства, в сценичен образ, създаден с движенията, мимиката и речта на актьора. Преводачът борави със същия материал (езика), но пренася произведението от една езикова система и обществено-културна среда в друга.
Comments
No comments yet. Be the first to comment.
Would you like to comment?